ул. Хан Пресиян №16 А
4000 Пловдив, България
Пон-Пет
09:00 - 18:00
+ (359) 32 588 916
office@paradise-electric.eu

Какво не знаем за светкавиците?

Какво не знаем за светкавиците?

Мълнията е най-изследваният метеорологичен феномен. За него има най-много интерпретации и от него човечеството се бои най-много. Във всяка култура мълнията се представя по различен начин, в зависимост от напредъка на интерпретациите и на изследванията на феномена.

През 1950 г един изследовател от Университета Корнел, на базата на свои опити, представя следната хипотеза: „произходът на живота на Земята се дължи на смесване на основни газове, като метан, подложени на действието на мълнии, които активират химична реакция, от която след миг се получава като резултат рибонуклеинова киселина, т.е основна проява на живот”. И в действителност се е случило точно това.

Любопитното е, че жителите на Америка, от периода преди пристигането на Колумб, вече са знаели това. Ако човек вземе Попол-Вух и прочете за произхода на живота, обяснението е същото, но казано на друг език. Там, според маите, на боговете на светкавиците, мълниите и гръмотевиците било възложено да създадат живот.

Жителите на Месопотамия представяли мълнията като богиня, в карета, теглена от страж, а отзад друг човек с камшик разпръсквал мълнии.

В китайската култура е богинята Т’ян, с огледала, които представляват мълниите. Богинята има своя бюрокрация, състояща се от пет министри, между които и министър на бурите, наричан Лей Су. Той, от своя страна има свои съветници, един от които е Лей Кун, т. е. преброител на мълнии. Човек би се запитал защо има толкова образи, след като можеха да назоват един бог или богиня на мълнията. Това разнообразие ни води до извода, че е имало различни видове феномени, които са се наблюдавали при падането на мълния. Така това, което днес наричам наука, светлинна енергия (светкавица), звукова енергия (гръм), е било разглеждано от гледната точка на митологията на всяка една култура.

В гръцката и римската култури са имали Зевс и Юпитер, в скандинавската Тор, който от гърмящата си колесница, обкована с желязо, теглена от два впрегнати козела, хвърлял чук, който като бумеранг се връщал при него. Това ни кара да мислим, че още тогава хората са познавали факта (открит наскоро), че когато мълнията се предизвика от облак към земята, възниква друга мълния от земята към облака.

В съвременния английски език наименованието на четвъртия ден от седмицата е Thursday, в чест на бог Тор, богът на мълниите. На италиански е Juvedi, а на испански Jueves, т. е дни, посветени на Юпитер, богът на мълниите. Дори на банкнота от един американски долар, орелът е сграбчил мълнии.

Маите били една от най-развитите култури, защото освен чрез боговете, те интерпретирали много от феномените, които познаваме днес, посредством различни образи (наричани чаки). За тях чаки пътували сред облаците, преминавали от облаците към земята и обратно.

В културата на инките, богът на мълниите се наричал Илапа, облечен в дълга мантия, покрита с пайети, които проблясвали непрекъснато (светкавици), с вълна, която надавала викове (гръм). По този начин те различавали звуковата от светлинната енергия. Когато испанците пристигнали в Америка, те забранили на месните хора да наричат бога на мълнията Илапа и ги задължили да го назовават Сантяго, тъй като в Испания това бил бойният вик.

В афро-кубинската религия Чанго, богът на мълнията от африканската култура, се свързва със Санта Барбара, богинята на бурите. Много от нас познават известната песен, която гласи така: Благословенна да си, Санта Барбара, за теб аз живея и изпълнен с любов, животът си ти дарявам… Да живее Чанго, да живее Чанго, да живее Чанго…”

Може да харесате и
11 мита за мълниите, мълниезащитата и още …
Каква е разликата между гръмотевица, светкавица и мълния?
Каква е разликата между конвенционалните и активните мълниеприемници (с изпреварващо действие)?
Как се образуват мълниите?